Минералните торове в България /1989-2010 г./

МИНЕРАЛНИТЕ ТОРОВЕ В БЪЛГАРИЯ /1989-2010 г./

Производство, продажби и употреба /Резюме/

Доц. д-р инж. Кирил Петков, доц. д-р инж. Зорница Кирова, проф. д-р инж. Иван Домбалов,
проф. д-р инж. Йончо Пеловски, доц. д-р Маргарита Николова, ик. Венци Георгиев

* В предлагания 6-ти по ред /след 1994 г./, но вече обзорен анализ, е представена накратко историята на пускане, модернизация и развитие и частично спиране на производствените мощности и предприятия от торовия сектор на България в годините на прехода /1989-2010 г./ към пазарна икономика. Направена е сравнителна оценка на касовата приватизация на торопроизводителите /1999-2000 г./

* Анализирани са тенденциите и динамиката в тях по веригата „производство/продажби и търговия/употреба в земеделието” и са направени съответните основни констатации и изводи, в т.ч.:

  • Потреблението на минерални торове през предприватизационния период намалява около 5 пъти спрямо 1989 г., като най-съществено е то за фосфорните и калиеви торове. През второто десетилетие на прехода – когато е структурирана собствеността върху земеделската земя, употребата на торове в земеделието започва да расте – по-бързо след 2005 г., когато и финансирането и субсидирането на селскостопанското производство се увеличава. Все пак балансът на хранителните елементи в обработваемата земя остава отрицателен, като особено голям е дефицитът за фосфора – около 70- 80 х.т. Р2О5 и за калия – около 200-250 х.т.К2О;
  • Производството и съответно продажбите на минералните торове в значителна степен следват тенденцията на вътрешното потребление и се установяват на равнище 50-70 % използваемост на производствените капацитети в действащите предприятия. В горните граници те отиват в годините на благоприятна пазарна конюктура, когато износът нараства до 70 %. При търговията с торове след 2005 г. се установява нарастване на пазарния дял /до около 29 %/ на вносните азотни и NP/NPK торове в структурата на потребление.

* От гледна точка на конкурентоспособност на българското торопроизводство значително място в анализа е намерила сравнителната оценка на неговото техническо равнище /енергоемкост, качество, вредни емисии/. Направени са изводите, че:

  • Енергоемкостта на производството на амоняк и азотни торове е с около 8-10 % по-висока от средната за ЕС;
  • Нивото на вредни емисии при производството на минерални торове във въздуха и отпадните води досега отговаря на националните Норми за допустими емисии по Комплексни разрешителни /с отделни несъществени изключения/ и е сравнимо с това на действащите в ЕС инсталации;
  • Предвидените на този етап нови правила и повишени изисквания на ЕК /от 2013 г./ за разпределяне на квоти за емисии /особено за въглероден диоксид/ ще се окажат главното предизвикателство за производителите на азотни торове – както в България, така и за болшинството такива в ЕС.

* Ръководителят и съавторите на Авторския колектив – по отделни ключови дейности и като екип, са с натрупани дългогодишни научно-изследователски и приложни знания и добри практики в областта на производството, иновациите и инвестициите, търговията и квалифицираната употреба на минералните торове:

  • Доц.д-р инж.Кирил Петков - Зам. директор по производство и развитие и Изп. директор на Химко Враца (1975-1985 г. и 1990-97 г.); Председател на Стопанско обединение „Химическа промишленост” (1986 г.); Зам. председател на Стопанско обединение „Агробиохим” (1987-89 г.); Бизнес-консултант/ анализатор.
  • Доц.д-р инж. Зорница Кирова - Ръководител катедра „Технология на неорганичните вещества” в Химикотехнологичен университет Бургас; Ръководител на научно-приложни разработки относно „Термодинамична оценка/Ексергиен анализ на енергоемките химически производства в България”, в т.ч. и на торовите заводи в Неохим, Химко, Агробиохим и Агрополихим.
  • Проф.д-р инж. Иван Домбалов: Преподавател в Химикотехнологичен и металургичен университет, София и в Лесотехнически университет, София; Директор на Балкански научнообразователен и изследователски център по екология и опазване на околната среда.
  • Проф.д-р инж. Йончо Пеловски: Преподавател в Химикотехнологичен и металургичен университет, София; Ръководител на „Център по екология”, София; Зам.министър в МОСВ (1994-97 г.).
  • Доц. Маргарита Николова: Доцент по агрохимия и Зам. декан по научна дейност в Лесотехнически университет, София; Завеждащ отдел „Научно обслужване на земеделието” в НИИПН.Пушкаров”; Изп. директор на „Национална служба за съвети в земеделието” (2001-2005 г.).
  • Икономист Венци Георгиев: Ръководител отдел „Икономика” в Химко, Враца; Ръководител отдел „Икономика и финанси” – Хименерго, Враца; Мениджър „Търговия с минерални торове” в „Агрокем” Враца.  


Приложения
– за всеки (по обхват и обем) вариант:

Пълен – 130 стр., в т. ч. 34 бр. таблици и фигури;
Съкратен
– 33 стр., в т. ч. 15 бр. таблици и фигури и
Доклад
– 20 стр., т. ч. 11 бр. таблици и фигури.

  1. Съдържание (обхват и обем)
  2. Списък на приложенията (таблици и фигури).

 май 2011 г.

Цена & Поръчка
Цена на български език:
Пълна версия - 1 200 лв.
Кратка версия - 600 лв.
Резюме -  300 лв.
Цена на английски език:
Пълна версия - 2 200 лв.
Кратка версия - 900 лв.
Резюме - 400 лв.
Цените са без ДДС
Поръчка можете да направите на адрес:
sfb@bia-bg.com
Ще получите проформа-фактура за плащане по банков път.



Приложение 1.1, (към Резюме)

СЪДЪРЖАНИЕ на вариант пълен (130 стр.)

   

Стр.

0.

Въведение

1

1.

Кратка история

3

2.

Производство и използваемост на производствените капацитети и енергийните ресурси

10

3.

Техническо равнище на производствените мощности и на минералните торове: енергоемкост, качество, вредни емисии

16

4.

Инвестиционна политика и инвестиции

37

5.

Продажби и търговия. Структура на потреблението на вътрешния пазар - по видове минерални торове

46

6.

Основни финансово-икономически показатели на производителите на минерални торове. Цени на енергоресурсите, амоняка и осн.минерални торове

57

7.

Употреба на минералните торове в земеделието

64

8.

Разрешителни и регулаторни режими

73

9.

Основни изводи и предизвикателства

83

10.

Средносрочна прогноза. Препоръки

89

11.

Списък на Приложенията (34 бр.)

93

 
Приложение 2. 1 (към Резюме)

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА – вариант пълен (130 стр.)

Наименование

Вид*
(Т/Ф)

0.

Въведение

 

0.1.

Потребление на минерални торове в Света

Ф

0.2.

Приложение на минерални торове в Европа и Света

Т

0.3.

Структура на производството и употребата на азотни торове (АТ) в Света за 2008 г.

Т

1.

Кратка история - няма приложения

 

2.

Производство и използваемост на производствените капацитети и на основните енергоносители

 

2.1

Производство в България на амоняк и МТ (натура)

Т

2.2.

Производство в България на МТ и амоняк (100%N)

Ф

2.3.

Използваемост (%) на производствения капацитет за минерални торове и амоняк в България

Ф

3.

Техническо равнище (енергоемкост, качество, вредни емисии)

 

3.1.

Разход на природен газ за производство на амоняк

Ф

3.2.

Агрегиран разход на енергия за производство на амоняк

Ф

3.3.

Агрегиран разход на енергия за производство на азотна киселина

Ф

3.4.

Агрегиран разход на енергия за производство на АТ (100% N)

Ф

3.5.

Разход на енергоносители за производство на ЕФК и TSP

Ф

3.6.

Агрегиран разход на енергия за производство на ЕФК и TSP

Ф

3.7.

Емисии във въздуха от производството на амоняк

Т

3.8.

Емисии във въздуха от производството на азотна киселина

Т

3.9.

Емисии във въздуха от производството на азотни торове

Т

3.10.

Емисии във водите при производството на амоняк, азотна киселина и азотни торове

Т

3.11.

Емисии във въздуха от производство на фосфорна киселина и TSP

Т

4.

Инвестиционна политика и инвестиции - няма приложения

 

5.

Продажби и търговия на минерални торове

 

5.1.

Продажби на МТ в България

Т

5.2.

Износ на МТ от България

Ф

5.3.

Внос на МТ в България

Ф

5.4.

Структура на потреблението на МТ в земеделието (по видове)

Ф

5.5.

Търговия (износ/внос) на МТ в страните от Балкански полуостров

Т

6.

Цени и основни финансово-икономически показатели

 

6.1.

Цени (международни) на природен газ, амоняк и МТ

Ф

6.2.

Цени на амоняк и МТ в България

Ф

6.3.

Основни финансово-икономически показатели на производителите на МТ в България

Т

7.

Употреба на минералните торове в България

 

7.1.

Употребени количества NPK (1986 - 2009 г.)

Ф

7.2.

Употребени количества видове МТ (1986 - 2009 г.)

Ф

7.3.

Национален баланс на хранителните елементи

Ф

7.4.

Норми на торене на основните култури през 2009 г.

Т

7.5.

Добив на основните полски култури

Т

7.6.

Актуален баланс на хранителните елементи

Ф

7.7.

Степен на запасеност на почвите с фосфор и калий

Т

8.

Разрешителни и регулаторни режими

 

8.1.

Прогноза за емисии на парникови газове по сектори и общи емисии, GgCO2 - екв.

Т

8.2.

Основни нива на предложения за въвеждане на ограничителен режим (Бенчмаркинг) - количество парникови газове за 1 тон произведен продукт в различни хим. производства

Т

* Вид на приложенията: Ф - фигура; Т – таблица


Приложение 1.2, (към Резюме)

СЪДЪРЖАНИЕ - вариант съкратен (33 стр.)
   

Стр.

0.

Предговор и въведение

1

1.

Кратка история на торопроизводителите

2

2.

Производство и използваемост на производствените мощности

4

3.

Техническо равнище на производството: енергоемкост, качество, вредни емисии

7

4.

Инвестиционна политика

15

5.

Продажби и търговия. Структура на потреблението

17

6.

Цени на основните енергоносители и на минералните торове. Основни финансовоикономически показатели

23

7.

Употреба на минералните торове в земеделието

26

8.

Основни изводи и предизвикателства

30

9.

Прогноза и препоръки

32

 

Приложение 2.2, (към Резюме)

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА вариант съкратен (33 стр.)

Наименование

Вид*
(Т/Ф)

1.

Производство в България на амоняк и МТ (натура)

Т.*1

2.

Използваемост(%) на производствения капацитет за минерални торове и амоняк в България

Ф.*1

3.

Агрегиран разход на енергия за производство на амоняк

Ф.2

4.

Агрегиран разход на енергия за производство на АТ (100% N)

Ф.3

5.

Агрегиран разход на енергия за производство на ЕФК и TSP

Ф.4

6.

Емисии във въздуха от производството на амоняк

Т.2

7.

Емисии във въздуха от производството на азотни торове

Т.3

8.

Емисии във въздуха от производство на фосфорна киселина и TSP

Т.4

9.

Продажби на МТ в България

Т.5

10.

Структура на потреблението на МТ в земеделието (по видове)

Ф.5

11.

Цени на основни енергоносители, амоняк и минерални торове

Ф.6

12.

Основни финансово-икономически показатели на производителите на МТ в България

Т.6

13.

Употребени количества видове МТ (1986 - 2009 г.)

Ф.7

14.

Национален баланс на хранителните елементи

Ф.8

15.

Норми на торене на основните култури през 2009 г.

Т.7

* Вид на приложенията: Ф - фигуря; Т – таблица


Приложение 1.3, (към Резюме)

СЪДЪРЖАНИЕ - вариант „Доклад” (20 стр.)



 

Страница

1.

Кратка история на прехода

1

2.

Производство и използваемост на производствените мощности

2

3.

Техническо равнище на производството и инвестиционна политика

4

4.

Продажби и търговия. Структура на потреблението

11

5.

Употреба на минералните торове в земеделието

15

6.

Основни изводи и предизвикателства

18

7.

Прогноза и препоръки

19

 
Приложение 2.3, (към Резюме)

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА - вариант „Доклад” (20 стр.)

1.

Производство на амоняк и МТ в България

Т.1

2.

Агрегиран разход на енергия за производство на амоняк

Ф.1

3.

Агрегиран разход на енергия за производство на фосфорна киселина и троен суперфосфат

Ф.2

4.

Емисии във въздуха от производството на амоняк

Т.2

5.

Емисии във въздуха от производството на азотни торове

Т.3

6.

Емисии във въздуха от производството на фосфорна киселина и троен суперфосфат

Т.4

7.

Продажби (вътрешен пазар/износ/внос) на минерални торове

Т.5

8.

Структура на потреблението на минерални торове в земеделието

Ф.3

9.

Употребени количества торове (N, P2O5, K2O) в периода 1986 - 2009 г.

Ф.4

10.

Национален баланс на хранителните елементи

Ф.5

11.

Норми на торене на основните култури през 2009 г.

Т.6

* Вид на приложенията: Ф - фигура; Т – таблица

София, ул. Чаталджа 76, ет. 1