Новини за СФБ Капиталов пазар АД

Неудобни въпроси засипаха комисията по корпоративно управление
Още при първото си показване пред обществеността, Националната комисия по корпоративно управление бе атакувана от неудобни въпроси. Защо е толкова голяма разликата между банките, които са публични, и тези, които не са на борсата, по отношение на прозрачност в управлението? Кога Съветът на директорите на БФБ ще приеме Кодекса за корпоративно управление и защо Министерство на финансите пропусна встъпителната проява на комисията днес? Въпроси с такава острота се чуха в залата на форума, с който новоучредената комисия се представи в София. Да акушират на появата й присъстваха имена като Флорина Фихтел, постоянен представител на Световната банка в България, Филип Армстронг, директор в Глобален форум за копоративно управление, Кристиян Щренгер, член на аналогичната комисия в Германия и заместник-председател на групата съветници от частния сектор към Глобалния форум за корпоративно управление. Чуждестранните гости останаха видимо впечатлени от интереса към новата комисия, от равнопоставеното участие на специалисти и бизнес в нея, а не на последно място и от това, че освен остри питания, на форума се чуха и удовлетворяващи отговори. Според анализ, представен на публиката, доминиращи сектори от икономиката у нас представят концентрирана собственост, което поражда проблеми пред прозрачността. Наред с това се е наложил централизираният подход по внедряване на добри практики за корпоративно управление, тоест по силата на принципа "отгоре-надолу", със закон и регулаторна воля, а не по свободна инициатива на бизнеса. Тези промени са скъпи за публичните компании и е затова трудно да бъдат въведени ефективно, благодарение само на волята на публичните дружества, смята Ралица Агайн от КФН, Аз си спомням 1998-ма година, когато работех като финансов анализатор и дори 6-месечните финансовите отчети на търгуваните компании бяха апокрифни, получавахме ги почти нелегално от вътрешни източници в компаниите. Това време, слава Богу, безвъзвратно е отминало, но все още предстоят много задачи за подобряване на корпоративното управление в България, а и в целия свят, допълни още Агайн. Вече има нова идея за това в чия полза работят публичните дружества - от тях се иска да бъдат на достатъчно добро ниво не само благодарение на надзорните действия на регулатора, но и благодарение на обществото и акционерите, които изискват това. Друг нюанс по темата корпоративно управление и прозрачност хвърли Нели Кордовска от БНБ, която посочи, че централната банка не може да е напълно доволна от качеството на корпоративното управление на банките, а също и от практиките по управление на рисковете. Факт е, че четирите банки, чиито акции се търгуват на борсата, чувствително се различават от останалите като прозрачност, но това произтича от специфичната структура на финансовите институции. Прозрачността защитава акционерите, а понякога се случва над 90% от капитала на една банка да е в ръцете на един акционер и това обяснява количествената разлика в оповестяванията. Прозрачността защитава заинтересованите лица, а понякога това не се изчерпва с акционерите. Едно предприятие може да има стотици работници и още десетки хиляди клиенти и контрагенти. Затова е изключително важно колко прозрачно е и как разкрива информация, независимо, че не е публично. С това становище се вписа в дискусията и Маню Моравенов, който е сред членовете на Националната комисия за корпоративно управление. Другата спорна тема в първия форум на новата комисия бе ролята на държавата като акционер. Как ще се процедира когато шефове на политически кабинети получават шефски места в бордове на държавно контролирани дружества, което е в разрез с корпоративната практика? Какъв е рискът от повторение на куриоза в американска банка, където в Надзорния съвет финансови решения е гласувал театрален режисьор, попита професор Бистра Боева от УНСС, в качеството й на водеща дискусията. Само в една застрахователна компания у нас и то преди години е била регистрирана подобна практика - специалист по тенис на маса да бъде вписан в състава на ръководен орган на дружество. Днес това не е възможно, тъй като изискванията бяха засилени през последните години. Вероятно следващата стъпка е да се обмисли препоръка за състава на управителните и надзорните съвети в тяхната цялост. Тоест не само отделните членове да са с адекватен професионален опит и ценз, а и като екип да са адекватни във вземането на решения, посочи Ралица Агайн и даде пример. Може членовете на един Надзорен съвет да са прекрасни юристи, но да не разполагат с адекватен специалист в областта на счетоводство и одит и така да не отговарят на потребностите в управлението. Не можем да сме прекалено ласкателни към държавата, защото през всичките тези години, когато по силата на Масовата приватизация редица дружества се появиха на борсата, държавата не показа необходимото уважение към новите акционери. Не показа уважение и към капиталовия пазар, бе упрекът на Агайн. Тя илюстрира това със случилото се в Слънчев бряг, където държавата като мажоритарен акционер реши безвъзмездно да прехвърли активи за 13 млн. лв. на Община Несебър. Това се случи при положевие, че това са най-доходоносните активи на дружеството и в него има още 5 000 акционери. Това е идеален случай на източване на предприятие, неизгодно се продава един актив, посочи Агайн. Когато законът е бил разработван, никой не е мислел, че някой ще подари този актив, било то на публично лице, каквото е общината. В дискусията бе въвлечен и Иван Такев от БФБ, който трябваше да отговори на въпроса дали борсата и комисията по корпоративно управление ще направят нужното да се провери качеството на акциите, които ще бъдат пуснати на пазара при приватизиране на дружества от Българския енергиен холдинг. Намерението на държавата е да превърне в публични компании дружества от структурата на БЕХ, като това ще стане по подобие на БТК. Този метод напрактика изисква всяко едно от тези дружества да извърви пътя с всичките му процедури. Няма да прилагаме диференциран подход при това предстоящо раздържавяване в енергетиката, заключи Такев. С въвеждането на Националния кодекс за корпоративно управление и встъпване на комисия, която да го прилага, стана ясно, че България копира най-добрите практики, утвърдени в развитите икономики. Четиринадесет са членовете, които ще членуват в комисията, като за неин първи председател е избран Румен Радев, заместник председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България. До момента 49 от регистрираните на БФБ дружества прилагат кодекса, а желанието на комисията е той да започне да се прилага и от други компании в частния сектор. (03.09.2009)

18.09.2009  Българският Институт за Външна Търговия (БИВТ), създаден с участието на БСК, проведе семинар “Как да намерите подходящия чуждестранен партньор за разрастване на вашия бизнес?”

05.10.2009  През второто тримесечие на 2009 г. е отчетено увеличение на производството на минерални горива за двигатели с вътрешно горене (ДВГ), показва обзорният анализ на СФБ Капиталов пазар АД

08.10.2009  12 години iнформационна система за българските предприятия BEIS

14.10.2009  Мебелната промишленост ударена сериозно от кризата

15.10.2009  Вносът на дърво падна наполовина

19.10.2009  Вносът на консерви продължава да заменя българското производство

19.10.2009  Външната търговия с вина продължава да върви надолу

19.10.2009  Износът на месо нарасна 2 пъти

21.10.2009  Износът на шивашки изделия се свива с над 43 млн. евро

21.10.2009  Все повече продукция на козметичните компании отива за износ

01.12.2009  Задлъжнялостта на държавата става все по-голям проблем за фирмите

02.12.2009  Едрият бизнес в България е все по-голям оптимист за излизането на България от кризата